Nedyalko Yordanov – Comme à l’origine…

Nous voici si calmes….. si silencieux
plus de cris, plus de rires

Cabas bien remplis …. mais rues vides
Voilà la peur au visage de vampire

Tout mettre de côté…. longtemps incrédules
On ne s’y attendait guère

Restez chez vous enfermés…. la règle s’impose
Annonçant une perfide guerre

L’Italie est en larmes….. l’enfer de Dante
L’Europe tremble, en feu

Rêvons-nous ?…. le cauchemar est proche
Mon Dieu, je me sens si vieux

Je suis probablement bête, tout ça, n’est-ce pas
Improbable ! …. Je sors sans cache-nez

Ah, voilà, tout n’est pas à l’arrêt
J’entends la cloche du tramway

Le châtaignier a fait le plein de bourgeons
Tout autour des oiseaux piaillent, réunis en joyeuse bande

Ah, voilà ….. un garçon en trottinette se lance
Sans penser à l’amande

Trois fois par jour – annonces de statistiques cruelles
Celles de demain seront pires, on le devine

Les savants cherchent l’antidote… Où ça ?
Aux USA ou bien en Chine ?

Cette vieille illusion se réaliserait-elle, enfin ?
Les hommes = tous frères !

Cela n’était jamais arrivé… tous ensemble
La terre entière

J’ai déjà un pied posé dans l’âge critique
Sans espoir de retour….

Mais je voudrais quand même… vivre
et connaître le futur

Peut-être deviendrions-nous sages ?…
….. peut-être même bons

Exactement tels qu’au tout début Quelqu’un
nous créa à l’unisson

Nedyalko Yordanov

Bulgarie

23 mars 2020

9h

*

КАТО В НАЧАЛОТО

Колко сме кротки….Колко сме тихи…
Няма ни вик, нито смях

Празните улици…Пълните чанти…
Ето Наистина – страх.

Дълго не вярвахме…Не е възможно…
Всичко сега настрана…

Стойте по къщите…Почна и тука…
Тази коварна война.

Плаче Италия…Адът на Данте…
Тръпне Европа ….Кошмар!

Сякаш сънуваме….Страшното идвало…
Господи, колко съм стар!

Колко съм глупав навярно…Не вярвам….
И си излизам навън….

Ето, все пак не е всичко замряло….
Чувам трамвайния звън….

Кестенът вече съвсем е напъпил….
Птички над него цвърчат.

Ето…Момчето си взе тротинетката….
Нищо, че ще го глобят.

Три пъти дневно – жестоки статистики…
Няма надежда за край.

Търсят лекарство…Къде е? В Америка?
По-вероятно в Китай.

Сякаш се сбъдва онази илюзия….
Човек за човека е брат!

Никога, никога не се е случвало….Заедно….
Целият свят….

Влязъл съм вече в опасната възраст….
Връщане няма от там….

Но ми се иска да доживея…
Искам за Утре да знам…

Може би вече ще станем разумни…Може
би даже добри…

Точно такива каквито в началото Някой ни
сътвори….

Недялко Йорданов

23 март 2020г.

9 ч. сутринта

***

Nedyalko Yordanov (né le 18 janvier 1940 à Bourgas, Bulgarie) – Traduit du bulgare par Daniela Pamouktchieva Penndu.